Пиролиза на пластмаси

март 4, 2013, 13:40  

pir1Пиролиза се нарича химико-технологичният процес по обработка на нефтопродукти, при който под въздействието на топлина (до 650-750°С) и при налягане близко доатмосферното, тежки нефтени суровини се превръщат в ненаситени и ароматни въглеводороди.

В резултат от пиролизата на нефтопродукти се получават:

  • до 50% газообразни въглеводороди, от които:
    • до 40% етилен,
    • над 5% пропилен,
    • водород, метан, пропан.
  • 40-60% течни смоли, съдържащи:
    • до 10% бензен,
    • до 6% толуен,
    • ксилоли, нафталин и други.

Точните процентни съотношения на продуктите на пиролизата зависят от състава на суровината и параметрите на процеса. По-леките суровини, както и нефтеният или природният газ, при пиролиза се разпадат до повече низши алкени.

Процесът на пиролиза е сходен с крекинга, който обаче се извършва при участие на химически реагенти.

 

Едва 12% от изхвърлената пластмасата от домакинствата се рециклира, твърдят учени от университета Уоруик(Warwick). Заради причини като залепени с лепило етикети или комбинации на различни типове пластмаса в един продукт, останалата част от отпадъците попада на сметищата или се използва за гориво, твърдят те

В опит да разрешат наболелия проблем изследователите са създали система, която може да рециклира потребителската пластмаса почти на 100%, пише Gizmag.

Системата се базира на пиролиза в реактор с флуидизационно легло. Пиролизата е процес при който се използва температура в безкислородна среда за разграждането на материалите. Реакторът служи за прекарване газове или течности през твърд гранулиран материал с висока скорост, при които той добива свойствата на течност.

Изследователите поставяли голямо разнообразие от смесени пластмаси в реактора, които в последствие били разграждани до съставните си елементи. Част от елементи включвали полезни за индустрията въглеводороди като восък, мономери за производството на пластмаси, въглерод за създаването на пигменти и автомобилни гуми и др. Дори сгурията, останала в края на процеса, също би могла да се се използва като активен въглен.

“Очакваме в бъдеще една типична голяма фабрика (за преработка на пластмаса) да има среден капацитет от 10 хиляди тона отпадъци годишно”, споделя ръководителят на екипа проф. Ян Байенс.

“Подобна централа би произвеждала рециклирани химикали на стойност 5 милиона лири годишно и би спестявала по 500 хиляди лири само от такси за сметищата”, допълва ученият.

На всичкото отгоре енергийната ефективност на новия метод е изключително висока. Централа като описаната би харчила ток за едва 50 хиляди лири годишно, което я направи много привлекателна от финансова гледна точка.

Оставете коментар

Изкажете мнението си...
Ако желаете снимка, вземете си от Граватар!